Възкръсна старата череша тая нощ,
изправи изкорубено стебло,
въздъхна сладостно унесена от спомени,

  
Да те срещна във дъждовна нощ,
наметната със бяло

Измислих ти име, дъждовна илюзия,
проникнала сънно в ръмящият ден,
отмерени капки в стаената вечност,

  
Най- щедро отдадена литвам към теб,
мой демон самотен прероден в светлината,

 
 Еклесиаст 11:1 
 

 Игриво поточе клокочи в гората,
пенлива пътека край него се рей,
приканва те нимфа красива в шубрака,