Любов,
космическа енергия,
изтръгнат стон от вулканична сила,

Тази наша истина-неистина
дето тича по прашните пътища
знойна, разголена...

 Съдба, котва запокитена в самият център на Вселената,
от нечий бряг откъсната, залутан спътник, призрачно видение.
Вълните на могъщ преплетен свят от сенки на изстрадани възторзи,

 Многостишия прибулени в ленивия ми ден,
залутани острови скрити в далечното отминало,
крилати ветрогони от сънища многолунни,

Мечтите ни в сумрака на залязващото слънце,
обагрени кръстопътища на нашите сенки,
раздиплени пленници.

Не сваляй очилата ми, а ме целувай!
Почувствай топлината във очите ми,
със цвят на слънчеви поляни и тъмни лесове,

 
Увиснала паяжина
в края на многоъгловият свят

Преди да се роди любовта
 
Опит за пиеса по Шекспир ...

 
Ако аз съм любов,
ще блесне в деня ти светкавица,

Приижда стихията,
времената догонват ме,
пристан неспокоен в часовия график на планетата.

 
Дали съм те очаквала съдбовно съботна,
със нежен аромат на сбъднат сън,

 Виждаш ли недоизречените мигове,
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,