Да те срещна във дъждовна нощ,

наметната със бяло

от цветовете на черешата сред двора.

Вятърът да брули челото ми,

копнеещо за полет,

а нежните цветчета мокри да ме галят,

пожара на лицето ми със милост да гасят,

възкръснали цветчета в нощ дъждовна,

изригнали възторзи,

безмълвие простенващо…

Тъгата във сърцето ми

отново да запали

огньовете загаснали отдавна.

И с писъка на чайките да заридаят

далечните вълни прогонени от самота

в дълбочините морски.

Замръзнала във пролетната буря,

тревата изумрудена ухае

на див синчец и момини сълзи.

Дъждовно сплели облачни желания,

отлитащи простори,

сенки, отразили черешовия дъх,

на моя цвят обрулен.

За да те срещна във дъждовна нощ,

във бялото безлуние на устните ти  впити в мен.

И диво да запискат чайките,

вълните морски да ни скрият от нощта,

а там, във бялото на моята душа,

една череша ще остане разцъфтяла,

и нежен цвят ще рони във дъжда,

от милостта на твоите горещи длани!

април 2009 год.

Красиво и вдъхновено!

ИНТЕРЕСНО!

Виждам, че нямаш много коментари.
Все пак този блог е на "свободни поети" и би трябвало да те приветстват, да те
критикуват, да са съпричастни с теб и творчеството ти, но не са го направили?!
Аз съм художник и за мен това е една красива пролетна импресия на любовта.
Прегръдка!*

Благодаря monna ! От извора на душата ми!

Да , Мона е права. Съпричастието не е най - силната страна в този блог бeгe . :)
Красотата повдига , но само когато го има и горното.:(
А стихът е наистина красив !

...пролет е, приятелю! Благодаря! :)

Поздравления за чудесния стих!
Б.

Радвам се, че ти харесва!

БРАВО!

приятна, благодаря! :)

и стилно представено, както винаги...
знаеш, мила... фен съм ти...
прегръдка за теб..

Hаправо ми събра очите!

Очарована съм, за мен е голяма чест, насърчение, радост! :) Прегръдка и от мен!

....Ладията на Божественото по течението на великата река! :)