Най- щедро отдадена литвам към теб,

мой демон самотен прероден в светлината,

мрачна сянка загърбила сивия ден,

трепет мой оживял в полумрака.

 

Как жадувах за пролет, за бели цветя

потопени в сълзите на ангел,

все се скитах  и търсех пресушена вода,

извор дъхав неземно разтворен.

Вятър южен с криле от възторзи,

вейна цветен,  зелена мечта,

приютил  във молитва душите любящи,

сбрал в  очите отворени небеса безконечни.

 

Звън от цъфнал оркестър сто възторга събрал

се катурна в сияйната утрин.

И разтопи снега, лъкатушно запя,

заприлича на пламнало цвете.

 

Затрептях като  флейта, запламтях като лъч,

съживих сетивата невъзможно изтлели.

И в лазур се превърнах, във кипяща вълна,

огласила простора със песен без думи…

Възторгвам се от силата и независимия дух на всяка летяща птица. На жаждата за светлина и любов .Стихът ти е прелестен и от него лъха всичко това.
Имам безкрайно уважение към проявения стремеж на човека към добро и топлота.
Не крия отвращението си към злото и душевното нечистоплътие !
Дръж високо факлата и твори красота , Ирида! За това си родена . Убеден съм , че го можеш . Повече от убеден съм. Сигурен съм !

Щом започва с такъв постинг, денят задължително ще е добър ...

това лазурно превъплащение... прекрасен стих, Ирида...
стилно представен... аплодисменти за теб..

Особено:
"Как жадувах за пролет, за бели цветя,
потопени в сълзите на ангел..."
Поздрави!

Това направо замайва. Чудесен пост!

Слабо е.
Имаш нужда от скорпионски ухапвания, утре ще ги получиш.

Чудесно е!

Добра си.