Дъждецът заръмя студенокръвно,

небето почерня почти до тъмно,

убийствени желания споходиха ме пак,

мечтателно погледнах в неземния сумрак,

впримчих те брутално във пагубния миг,

съдбовно те погубих, фатално в теб се впих.

Припламнаха гърдите ми от твоите целувки,

във огън те превърнаха и моите милувки,

понечих да затворя огромната врата,

но бликна изнедващо отгоре ми дъжда.

Следобедно унесено но пълно с ветрове

отворено копнеещо възбудено небе.

Стопиха се телата ни в отчаян диалог,

във порива ни пролетен изригна водоскок.

 

Вълшебно!

повече от прекрасно...

ха ,супер е!

това е поезията, с ритъм и рима, пиши по тоя начин, много е готино

Ше му отговоря


Следобедът отмина и вече падна мрак.
Аз искам да съм с тебе, и пак, и пак, и пак.
Небето е разляло божествена смола.
Обаждам ти се жадно и казвам ти- Ела!
Леглото е бездънна красива нежна гръд.
Вселената се ражда отново в твойта плът.
Ще слеем във наслада мечти и светове.
Животът океан е, а ние брегове

Свежо, нахакано и закачливо...
"Стопиха се китарите", да!!:)

Ежедневно и с желание! :)

mariniki :) толкова си мила с мен, благодаря!

Вселена и плът,
гръд и шепотни ритми
изненадващо пролетен миг наслаждение
обожавам стихията в теб лешояде игрив,
животът океан е, а ние брегове,
но днес сме като леки, ефирни цветове,
отворени до болка за шеметна любов
приели от възторга на тоя диалог! :)))))

..беше откачен миг, но си струваше...:)

харесвам приказки с хубав край..
'във порива ни пролетен изригна водоскок'

Има много поезия тук.