Рисува светулково небесния бриз,

мечтите във тъмното

тревожно мъждукат,

пясъка пари замръзнал от студ,

есенна тръпка  ми жари сърцето.

Тъй оцелявам във нощната бездна,

спяща луната проронва лъчи,

шепота топъл минава през мене,

тръпна притихнала…вълната мълчи...

Няма те… пеят щурчета последни...

Няма ме…забравеното време промълви..

Обич е… недолюбена, като  морето...

Аз съм щастлива… щурчето си ти!

Поздравления за стиха!
Б.

Като мека топла покривка е!

Много влюбено

Миналото се стича
в локвите по цимента,
аз в сегашното сричам
името ти... Моментно
минало се оцежда
по треви и в земята.
Бъдеще ме поглежда
с очи - кафена позлата.

Нямах сънища снощи,
цялата беше по мене.
Къпах те с устни и още
топло ми е от тебе.
А дъждът си вали -
стон от мене изтръгнат.
Моля всички щурци
да се завърнат!

Хареса ми!
Продължавай в същия дух!