Кладенци пресушили очакващите дъждове.

Реки подземни, замръзнали преди да потекат към долините.

Езерно равноденствие в дългия ден, предизвикал моята безсловестна чакра.

Мъдрост споходила ме преди да съзрее зърното на познанието.

Бели пясъци, плаващи между очакването и прошката.

Словестно безразличие, парадокс скрит в плененото ято на чувствата.

Не ме обърквай свете лъжовен.

Да не те пожелавам.

Преродена заря от плачещи листи есенно долетели от нищото.

Сумрак облечен в златисто, амбра дъхава, топла и сгушена в душата на цвете.

Светлината е само съзвездие от думи, граница между две вечности, познато прибежище размило сводовете на душата.