в пустинята намери пак убежище,

 посипана от пясъците бели,

 в които скрила бе сълзите си.

Загаси лумналата мълния,

светът се сви в мъчителна агония,

смутено заклокочи изворът,

в оазиса на пясъчните спомени.

Острие, кинжал разкъсал световете

на алчна вечност неживяна,

любовна плетеница в контрасти потопена,

на пагубния Рай цъфтящата  пустиня.