Прочетен: 6332 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2013 05:12
Кафе за мен,
по дяволите това безсъние,
ръми дъждецът
като спомен за ливадите,
където с тебе в утрото се къпехме
във дъхавият злак на младостта ни.
Как въздъхна облака, побягна
подир сянката на лунната царица,
някъде закука кукувица окъсняла
във чуждото гнездо намерила надежда закъсняла.
Кафе за теб,
цигарата ти свети,
светулка, като огънче блуждаещо,
не, не мога тая нощ да те прегърна,
по устните ти плаче самотата на сърцето ми.
Предателска сълза лицето ми тормози…
Недей, върни се там, при нея.
Виж, моята усмивка е заразна
като на клоуна в ридание застинал,
но ти не вярвай на сълзите,
дъждец са, избликнал ручей
от сърцето мразовито.
Не, не, не ме докосвай,
ледът се стича,
чувстваш ли, замръзвам,
но ти, недей,
в теб лятото е лудо,
а ти си толкова далече.
Ще тръгвам.
Полунощ минава,
дъждът все още тананика,
а тази болка ме владее,
защо не мога да те стигна.
Не не, не плача,
това роса е,
виж утрото на изток руменее.
И облаците сиви се разбягаха
във дяволското си усое.
Не, не,
кафето е за двама,
аз плащам, нека те почерпя,
а ти върви, върви при нея
дано те дочака,
оная, белоликата надежда.
Дано да те обича като мене. Знам,
женското сърце е като слънце,
ще топли, ще обгрижва, ще ти пее…
Но ти…обичаш ли я като мене?
Ония думи пак ли и шептиш,
и любиш ли я, както беше с мене,
изгарящ от страстта по моите гърди
по топлата въздишка на плътта ми?
Не, не…
не ме докосвай,
ръцете ми са още зимни,
замръзнала съм, капка закъсняла,
устните ти са като пожар,
а вън е зима,
защо ли още свети,
на лятото възторжения дар.
Притихна.
Верността на мъж е като път,
в загубена пътека,
ще те потърся в края на нощта,
когато сенките далечни се изгубят…
...толкова по-малко сълзи! :)
08.07.2013 10:32
....Благодаря ти kushel ! :)
....кратка любов! :)