Измислих ти име, дъждовна илюзия,

проникнала сънно в ръмящият ден,

отмерени капки в стаената вечност,

премерен акорд от разбито сърце.

Какво да ти кажа? Не, не, не умирам!

Потънах в мечтите, потръпнах от хлад.

Поспрях се отново на нашата гара,

удобно притулена в  разпиленият мрак.

Целунах очите ти, в рамка разпънати,

погълнах те  с тъмният плам на жена.

Дъждецът смутено потропа на покрива,

с невинният тон на безгрижно дете

и после игриво се гмурна във облака,

измоли ни още безлунно небе.

И вик озари ни,

заплиска с дъжда,

и морен се люшна в дъха ни,

разля се отгоре ни с плаха тъга,

стихийно възторгнат и шумен.

Така зарисува по нас заръмял,

изписа в сърцата ни спомен,

превърна ни в шепа поройна дъга,

а после…отплува самотен.

Навремето имаше една булевардна песничка,
" Танго последно танцуваме двама,
танго последно за нашата любов,
че любовта като сън отминава,
а само тангото спомен остава"
Поздрав +1
Ицко

и понеже обичам дъжда... чета с удоволствие
и дъждовните стихове... поздрав за теб..

И стих и клип 6 + .

Вдъхновяващо

готино настроение,...особено, и когато е с любим човек!поздрави!

Този стих е точно толкова чаровен , колкото и това невероятно танго на Пиацола .
Прозвуча ми като най - щастливата носталгичност на преминало , но дълбоко изживяно любовно докосване.
Много красиво ! Като изгубване в себе си....
Минусите стоят толкова глупаво и нескопосано ,колкото и приносителят им.

че трябва да мина оттук ;)

Поздрави !

..на всички Вас за насърчението!

И това ми хареса! Много!!!
Май ще поглеждам тук....
Б.