перверзно падение,

отмаляла нега,

безпътен завършек на ден,

озарен от страстта.

Ръцете ни пагубно търсят наслада

телата зовят,

а отвън-тишина.

Безогледно се смее отсреща стената,

стон и вопъл

и пак тишина.

Аз от бледа луна се превръщам в жена,

ти си там в лъкатушния свят на мечтите.

Безпристрастният поглед на тайна една,

все ни пали и кратки са дните.

Две очи от екрана

устни плам и въже,

рана зейнала,

смешна преструвка,

после нищо и още,

ах, безлико небе,

преобърнато в стих и въздишка...