Очите ми пресъхнаха от взиране,

пустиня суха,

безводна бездна,

безсловестна.

Покоят на оазиса раздира ме,

не мога да усетя

шепота на тишината.

Дете на светлината съм,

душата ми премира

в пресъхналата плесен от мълчание.

Звън от искри отронва се,

заглъхва в пясъчно струение,

предвечна изконечност,

мигновение.

Небето е отворено!

Просторът е във мен.

Така небесно жива съм.

И трепета на моето сърце

в съзвучие със Тебе резонира.

Видение непреходно

домът ми вечен!

Любов,

космическа енергия,

изтръгнат стон от вулканична сила.

Не,ти не си безумие,

ти си лъчение,

на моята любов небесното знамение!