раздиплена и дива

като в стих,

кадифена невинност,

вселенско безумие,

сън дълбок обсипан със незнайниче...

Най-тайните ти неизречени мечти,

в най-тайните ми трепетни стенания,

въздушната агония на устните ми,

сред водопадните есенни вопли на облаците...

Лудост ли е сремоглавия копнеж,

терзанието на сърцето и ръцете ти

във полусенките прилегнали на моите гърди

и устните ти,

полуделите,

до болка впити в разбушуваната долина

на ароматите ми бликнали,

шумящи гейзери,

потънали във тъмния воал

на неизказаните думи,

мъгливи брегове

прикрили моето безумие..